Васил Велев: Двете големи предизвикателства пред икономиката ни са популизмът на партиите и несигурността в света
Следвайте " Гласове " в
„ За да излезем от множеството рецесии през последните години ни трябват конкурентни цени на електрическата енергия, би трябвало ни човешки запаси, ние изпитваме голям дефицит на човешки запаси, в това отношение би трябвало да следваме най-хубавите индустриални практики, като насърчим имиграцията. Това ще стане, като я облекчим, а не да я възпираме въпреки и пасивно. Трябва и директна поддръжка за вложенията ”. Това съобщи в изявление за БГНЕС ръководителят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
„ Ако погледнем анкетите стабилно всички браншове слагат като първи проблем несигурността. Тази неустановеност почнала от Ковид-кризата и ескалирала във военния спор, което форсира пренареждането на веригата на доставки и затрудни значително снабдяването със първични материали на българските предприятия и този внезапен скок на цените на електрическата енергия, на природния газ, в действителност бяха съществено тестване и остават такова за цялата европейска и в частност българска промишленост ”, съобщи още икономистът. Това за България е по-опасно, тъй като в брутната добавена стойност промишлеността заема доста по-висок % в сравнение с в Европейски Съюз. Затова за нас е доста значимо цената на силата и на суровините. Компаниите значително съумяха да се нагласят към затруднените доставки, по-дългият период на доставка, по-големите цени, а по тази причина оказа помощ дефицитът, който се възвърне по време на Ковид, както за нас като купувачи на първични материали, по този начин и за нашите клиенти, като купувачи на нашите артикули. Така по-важният проблем бе дали въобще има този артикул или суровина, в сравнение с какъв брой коства ”, посочи още Васил Велев.
„ Всъщност немалка част от тези по-високи цени на силата и материалите фирмите съумяха да трансферират върху клиентите значително на вътрешния пазар, в сравнение с външния пазар, тъй като цените на производител на външния пазар са нарастнали доста по-малко в сравнение с цените на производител на вътрешния пазар. Според нас ние минахме през най-високата точка и инфлацията ще стартира да понижава, само че към момента ще остане с високи стойности. Програмата за компенсиране на свръхвисоките цени на електрическата енергия въпреки и с огромно забавяне и с непълен размер въпреки всичко беше одобрявана от време на време, за последната година имаме фиксация на 250 лева и упованията на бизнеса за идната година са да се направи нова крачка към нормалността и този таван да бъде 200 лева В Народното събрание към този момент има такова решение, чака се то да бъде прегласувано и чакаме то да бъде признато. Това е и доста значима причина за минаване през рецесията и през рецесията, която се задава ”, акцентира още той.
Икономистът изясни и, че Европа се деиндустриализира повече от 20 години. „ В началото на века имаше Лисабонска тактика, която трябваше да ни изведе преди всичко в света като стопанска система, като технологии до 2010 година а вместо това ние отидохме на трето място, с наклонност да отидем на четвърто. Имаше девиз за реиндустриализация на Европа, а вместо това се ускори деиндустриализацията. Сега с тези цени на силата, които сами си създадохме в пъти по-високи от останалия свят, няма да доведат до нищо друго с изключение на до ускорение на тази деиндустриализация ”. Няма по какъв начин базовата промишленост да остане конкурентноспособна при тези цени на силата, виждате цените на природния газ от 120 евро за мегаватчас, в Съединени американски щати в случай че се види, там цената е шест пъти по-евтина. Така вместо да се прави притеглена цена на микса както е в Съединени американски щати, в Европа крайната цена за всеки час е тази, която е на най-скъпият производител в микса. По тази причина цената на електрическата енергия у нас е от този порядък - 5 или 6 пъти по-висока от тази, която е в Съединени американски щати ”, акцентира още той.
На въпрос на БГНЕС какво би трябвало да направи страната по отношение на своите въглищни централи Велев посочи, че ние би трябвало да актуализираме тактиките си за енергетика и климат и да направи модели и пътна карта на този преход към зелена стопанска система. „ Ние доста дълго чакахме това да го направи страната, най-сетне го направихме ние като представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, предложихме го на страната. Други страни направиха свои разработки, само че ние нямаме този проект утвърден и настоящ, по който да се върви. И по този начин, макар че нямаме подобен проект, ние записахме в ПВУ такива фантастични неща като 6 000 мегаватчаса акумулатори, което е няколко десетки пъти повече от най-голямо такова нещо, което го има в света. На нас няма да ни трябват повече от 1 500 мегаватчаса и то към 2035 година, а не към 2026 година ”, изясни Велев, след което посочи, че ние имаме положително завещание от предишното като атомната централа, водноелектрическите централи.
„ Въглищните централи в действителност не би трябвало да бъдат затворени всички, би трябвало да бъде лимитирано количеството на въглероден диоксид на мегаватчаса сила създавана общо. Това е изпълнима задача до 2050 година при добър проект и неотклонното му следване, само че по тази причина би трябвало въпреки всичко да има проект. Тук упреците са по-скоро към нас, а не към Европейски Съюз и Европейска комисия, само че фактът, че Европа се докара до това да има в пъти по-скъпа сила от останалия свят, обрича базовата си промишленост на затваряне или на емигриране ”, съобщи ръководителят на АИКБ.
Относно опциите пред страната ни да се оправи с множеството рецесии през последните две години предприемачът посочи, че има основани положителни благоприятни условия България, разполагайки с тази промишленост, с този капацитет, да отхапе по-голям дял от веригите на доставки, които се преразпределят, това е един развой, който не е завършил. „ За задачата ни трябват конкурентни цени на електрическата енергия, би трябвало ни човешки запаси, ние изпитваме голям дефицит на човешки запаси, в това отношение би трябвало да следваме най-хубавите индустриални практики, като насърчим имиграцията. Това ще стане, като я облекчим, а не да я възпираме въпреки и пасивно. Трябва и директна поддръжка за вложенията, а в действителност нашите предприятия не са употребили такава от 2-3 години. Средствата, които бяха планувани за нововъведения отидоха в помощи по Ковид рецесията за компенсиране на предприятията, които бяха затворени с акт на страната поради Ковид-кризата, по схемата 60/40 и така нататък Новите стратегии още не са отворени, ПВУ доста постепенно потегля, организира се един конкурс, който не е още финализиран, камо ли да са вложени финансите в предприятието ”, сподели Велев.
Според него трите задания, които страната би трябвало да извърши, с цел да поддържа един по-бърз напредък и по-добро ситуиране на страната и възползване от това пренареждане – конкурентни цени на силата, поощряване на трудовата имиграция и директна поддръжка за вложенията в предприятията.
На въпроса какво ни чака през 2023 година и по какъв начин ще се усъвършенства обстановката тогава, ръководителят на АИКБ акцентира, че тогава ще бъде доста значима макроикономическата среда и финансовата непоклатимост.
„ Това, което може да обърне каруцата е популизма, който се шири и който докара до там, че без да усилваме разноските в случай че ги пазим на нивото, на което сме в този момент, ние за идната година ще имаме недостиг от порядъка на 6% и би трябвало да вземем 16 милиарда лева държавни заеми. Виждате, че ние 200 млн. не можем да вземем, а желаеме 16 милиарда Това е мъчно изпълнима и скъпа задача, което ще докара до оскъпяване и на заема в страната, до утежняване на финансовата макроикономическа непоклатимост, което в допълнение ще утежни капиталовия климат. В това отношение обаче проблемите остават, ние насърчихме служебното държавно управление да не изготвя нов бюджет. Той не усъвършенства картината, само че дава опция при образуване на устойчиво ръководство тя да се усъвършенства, до момента в който един закон, който да е на база сегашните разходи да образува бюджета за цялата последваща година би посочил тъкмо тези големи дефицити и задължения и би влошило кредитния рейтинг на страната, би осуетило пътя ни към еврозоната, а популизмът в Народно събрание ще способства за консумиране на повече пари, които не сме спечелили ”, съобщи още Васил Велев.
Той счита, че има опция за влизането ни е еврозоната. „ Лишени сме от суверенитета сами да водим валутна политика заради корупция и други практики от предишното, по тази причина сме във валутен ръб. Изходът от него може да бъде единствено влизането ни в еврозоната. Не може да е връщане обратно към 1996 г, това не е по-добър излаз, а продължаването по същия метод води до това, че ние инкасираме минусите, само че не употребяваме плюсовете, такива каквито бихме могли да имаме, в случай че сме в еврозоната ”, акцентира Васил Велев.
Източник: БГНЕС
30 Дек 2022168929 Дек 2022385928 Дек 2022347628 Дек 2022420926 Дек 202288426 Дек 20222754КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Дек 2022132224 Дек 2022264029 Дек 202265728 Дек 2022440
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
„ За да излезем от множеството рецесии през последните години ни трябват конкурентни цени на електрическата енергия, би трябвало ни човешки запаси, ние изпитваме голям дефицит на човешки запаси, в това отношение би трябвало да следваме най-хубавите индустриални практики, като насърчим имиграцията. Това ще стане, като я облекчим, а не да я възпираме въпреки и пасивно. Трябва и директна поддръжка за вложенията ”. Това съобщи в изявление за БГНЕС ръководителят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
„ Ако погледнем анкетите стабилно всички браншове слагат като първи проблем несигурността. Тази неустановеност почнала от Ковид-кризата и ескалирала във военния спор, което форсира пренареждането на веригата на доставки и затрудни значително снабдяването със първични материали на българските предприятия и този внезапен скок на цените на електрическата енергия, на природния газ, в действителност бяха съществено тестване и остават такова за цялата европейска и в частност българска промишленост ”, съобщи още икономистът. Това за България е по-опасно, тъй като в брутната добавена стойност промишлеността заема доста по-висок % в сравнение с в Европейски Съюз. Затова за нас е доста значимо цената на силата и на суровините. Компаниите значително съумяха да се нагласят към затруднените доставки, по-дългият период на доставка, по-големите цени, а по тази причина оказа помощ дефицитът, който се възвърне по време на Ковид, както за нас като купувачи на първични материали, по този начин и за нашите клиенти, като купувачи на нашите артикули. Така по-важният проблем бе дали въобще има този артикул или суровина, в сравнение с какъв брой коства ”, посочи още Васил Велев.
„ Всъщност немалка част от тези по-високи цени на силата и материалите фирмите съумяха да трансферират върху клиентите значително на вътрешния пазар, в сравнение с външния пазар, тъй като цените на производител на външния пазар са нарастнали доста по-малко в сравнение с цените на производител на вътрешния пазар. Според нас ние минахме през най-високата точка и инфлацията ще стартира да понижава, само че към момента ще остане с високи стойности. Програмата за компенсиране на свръхвисоките цени на електрическата енергия въпреки и с огромно забавяне и с непълен размер въпреки всичко беше одобрявана от време на време, за последната година имаме фиксация на 250 лева и упованията на бизнеса за идната година са да се направи нова крачка към нормалността и този таван да бъде 200 лева В Народното събрание към този момент има такова решение, чака се то да бъде прегласувано и чакаме то да бъде признато. Това е и доста значима причина за минаване през рецесията и през рецесията, която се задава ”, акцентира още той.
Икономистът изясни и, че Европа се деиндустриализира повече от 20 години. „ В началото на века имаше Лисабонска тактика, която трябваше да ни изведе преди всичко в света като стопанска система, като технологии до 2010 година а вместо това ние отидохме на трето място, с наклонност да отидем на четвърто. Имаше девиз за реиндустриализация на Европа, а вместо това се ускори деиндустриализацията. Сега с тези цени на силата, които сами си създадохме в пъти по-високи от останалия свят, няма да доведат до нищо друго с изключение на до ускорение на тази деиндустриализация ”. Няма по какъв начин базовата промишленост да остане конкурентноспособна при тези цени на силата, виждате цените на природния газ от 120 евро за мегаватчас, в Съединени американски щати в случай че се види, там цената е шест пъти по-евтина. Така вместо да се прави притеглена цена на микса както е в Съединени американски щати, в Европа крайната цена за всеки час е тази, която е на най-скъпият производител в микса. По тази причина цената на електрическата енергия у нас е от този порядък - 5 или 6 пъти по-висока от тази, която е в Съединени американски щати ”, акцентира още той.
На въпрос на БГНЕС какво би трябвало да направи страната по отношение на своите въглищни централи Велев посочи, че ние би трябвало да актуализираме тактиките си за енергетика и климат и да направи модели и пътна карта на този преход към зелена стопанска система. „ Ние доста дълго чакахме това да го направи страната, най-сетне го направихме ние като представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, предложихме го на страната. Други страни направиха свои разработки, само че ние нямаме този проект утвърден и настоящ, по който да се върви. И по този начин, макар че нямаме подобен проект, ние записахме в ПВУ такива фантастични неща като 6 000 мегаватчаса акумулатори, което е няколко десетки пъти повече от най-голямо такова нещо, което го има в света. На нас няма да ни трябват повече от 1 500 мегаватчаса и то към 2035 година, а не към 2026 година ”, изясни Велев, след което посочи, че ние имаме положително завещание от предишното като атомната централа, водноелектрическите централи.
„ Въглищните централи в действителност не би трябвало да бъдат затворени всички, би трябвало да бъде лимитирано количеството на въглероден диоксид на мегаватчаса сила създавана общо. Това е изпълнима задача до 2050 година при добър проект и неотклонното му следване, само че по тази причина би трябвало въпреки всичко да има проект. Тук упреците са по-скоро към нас, а не към Европейски Съюз и Европейска комисия, само че фактът, че Европа се докара до това да има в пъти по-скъпа сила от останалия свят, обрича базовата си промишленост на затваряне или на емигриране ”, съобщи ръководителят на АИКБ.
Относно опциите пред страната ни да се оправи с множеството рецесии през последните две години предприемачът посочи, че има основани положителни благоприятни условия България, разполагайки с тази промишленост, с този капацитет, да отхапе по-голям дял от веригите на доставки, които се преразпределят, това е един развой, който не е завършил. „ За задачата ни трябват конкурентни цени на електрическата енергия, би трябвало ни човешки запаси, ние изпитваме голям дефицит на човешки запаси, в това отношение би трябвало да следваме най-хубавите индустриални практики, като насърчим имиграцията. Това ще стане, като я облекчим, а не да я възпираме въпреки и пасивно. Трябва и директна поддръжка за вложенията, а в действителност нашите предприятия не са употребили такава от 2-3 години. Средствата, които бяха планувани за нововъведения отидоха в помощи по Ковид рецесията за компенсиране на предприятията, които бяха затворени с акт на страната поради Ковид-кризата, по схемата 60/40 и така нататък Новите стратегии още не са отворени, ПВУ доста постепенно потегля, организира се един конкурс, който не е още финализиран, камо ли да са вложени финансите в предприятието ”, сподели Велев.
Според него трите задания, които страната би трябвало да извърши, с цел да поддържа един по-бърз напредък и по-добро ситуиране на страната и възползване от това пренареждане – конкурентни цени на силата, поощряване на трудовата имиграция и директна поддръжка за вложенията в предприятията.
На въпроса какво ни чака през 2023 година и по какъв начин ще се усъвършенства обстановката тогава, ръководителят на АИКБ акцентира, че тогава ще бъде доста значима макроикономическата среда и финансовата непоклатимост.
„ Това, което може да обърне каруцата е популизма, който се шири и който докара до там, че без да усилваме разноските в случай че ги пазим на нивото, на което сме в този момент, ние за идната година ще имаме недостиг от порядъка на 6% и би трябвало да вземем 16 милиарда лева държавни заеми. Виждате, че ние 200 млн. не можем да вземем, а желаеме 16 милиарда Това е мъчно изпълнима и скъпа задача, което ще докара до оскъпяване и на заема в страната, до утежняване на финансовата макроикономическа непоклатимост, което в допълнение ще утежни капиталовия климат. В това отношение обаче проблемите остават, ние насърчихме служебното държавно управление да не изготвя нов бюджет. Той не усъвършенства картината, само че дава опция при образуване на устойчиво ръководство тя да се усъвършенства, до момента в който един закон, който да е на база сегашните разходи да образува бюджета за цялата последваща година би посочил тъкмо тези големи дефицити и задължения и би влошило кредитния рейтинг на страната, би осуетило пътя ни към еврозоната, а популизмът в Народно събрание ще способства за консумиране на повече пари, които не сме спечелили ”, съобщи още Васил Велев.
Той счита, че има опция за влизането ни е еврозоната. „ Лишени сме от суверенитета сами да водим валутна политика заради корупция и други практики от предишното, по тази причина сме във валутен ръб. Изходът от него може да бъде единствено влизането ни в еврозоната. Не може да е връщане обратно към 1996 г, това не е по-добър излаз, а продължаването по същия метод води до това, че ние инкасираме минусите, само че не употребяваме плюсовете, такива каквито бихме могли да имаме, в случай че сме в еврозоната ”, акцентира Васил Велев.
Източник: БГНЕС
30 Дек 2022168929 Дек 2022385928 Дек 2022347628 Дек 2022420926 Дек 202288426 Дек 20222754КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Дек 2022132224 Дек 2022264029 Дек 202265728 Дек 2022440
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ